tag:blogger.com,1999:blog-28556015550809438902011-04-21T20:30:57.501-07:00private theatreeMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.comBlogger301100tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-40795952971278454362008-01-05T11:26:00.000-08:002008-01-05T11:27:32.947-08:00-Защо чакаш толкова дълго?<br />Вися от ръба на прозореца,<br />за да видя стаята отвън.<br />Падането<br />се повтаря.<br />Колко секунди се побират<br />между две отражения?<br />Моето<br />и другото.<br />Оглеждам се,<br />преди да продължа по улицата.<br />Изстрел<br />след изстрел<br />той пак се усмихва<br />и пукнатината на челото<br />се затваря.<br />Някой спира движението.<br />Звук от разпиляване<br />на границата<br />между два живота.<br />Моят<br />и другият.<br />Опитвам се да си представя<br />колко монети имам във джоба.<br />Падането<br />се повтаря.<br />Забождане<br />в меката вътрешност.<br />Дупка<br />след дупка<br />той пак се усмихва<br />и ръцете му изтичат<br />върху тялото.<br />Вися от ръба на прозореца,<br />за да видя стаята отвън.<br />-Чакам да паднат завесите.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-4079595297127845436?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-45264898195343144232008-01-05T11:24:00.000-08:002008-01-05T11:26:51.923-08:00Сънят е болест.<br />Пет часа е.<br />Електронният часовник<br />е обърнат на обратно.<br />Заспал е със отворени очи.<br />Протяга се,<br />за да отпусне примката.<br />Леглото е продънено<br />от другата страна.<br />Как ли е успяла<br />да се скрие<br />под клепачите?<br />- Ставай!<br />- Някой ме е вързал.<br />- Огъвай се, по дяволите,<br />за да се измъкнеш!<br />Хваща дръжката,<br />натиска,<br />увисва с цялата си тежест,<br />с която е запълнил дупката.<br />А мускулите се огъват.<br />- Дръж се здраво!<br />Болката е острата греда,<br />която те подпира<br />да не паднеш.<br />Дръжката потъва.<br />Ще се удавя,<br />ако се събудя.<br />После ще умра.<br />Надолу.<br />Надолу....<br />.<br />Краката ми се движат в тъмното.<br />Чувам ги.<br />Сигурно съм с черните обувки<br />с токовете.<br />Търся улица<br />от лъскавите.<br />- Добър вечер!<br />- Как бих могла да Ви помогна,<br />млади господине?<br />- Може ли да се огънете около мен?<br />Ще бъда вашата греда.<br />Ще ви изправя.<br />А вие ме ще ме скриете<br />във себе си.<br />Ще ми дадете светлата витрина.<br />Стая със една стена<br />прозрачна.<br />Винаги ще бъда буден,<br />ще продавам<br />тъмното сако<br />и бяла риза,<br />черните обувки,<br />изправената стойка.<br />Цената има значение!<br />Продаваме сънища,<br />но те не са безплатни.<br />Ще огъвам пътищата ти<br />и те ще водят в скулптората.<br />Винаги ще бъда пред очите ти.<br />- Аз съм гипсова отливка.<br />- Но кой е създал тези извивки?<br />- Те са за другите.<br />Никога не влизат вътре,<br />а само гледат отстрани.<br />.<br />Всяка сутрин<br />го очаква в банята.<br />Налага се да пусне<br />електричество<br />през себе си.<br />Усещане за скорост<br />без движение.<br />Не виждам нищо.<br />Притискам силно,<br />за да го усетя.<br />Но той мълчи.<br />- Говори!<br />- Това съм Аз.<br />Другите отдавна<br />смениха имената си<br />и пожелаха да са други.<br />Пуснах ги на свобода,<br />а аз останах<br />да пазя тялото<br />от белите зъби<br />на стаята.<br />Лежа<br />върху любовницата си<br />и храносмилам миналото.<br />Само аз съм част от него<br />и от нея<br />и от другите.<br />Но всички са забравили.<br />Трябва да ги нося<br />в себе си.<br />Не мога да се скъсам.<br />Не мога да откъсна всички.<br />Не мога да намеря дупка,<br />в която да се скрия.<br />Аз съм сляп<br />и глух.<br />Събирам всичко<br />в черната кутия.<br />Докосването<br />е единствената връзка<br />с мен<br />със нея<br />с другите.<br />Само аз съм жив<br />и се огъвам<br />от тежестта на тялото си<br />и на другото,<br />в което свършва<br />всичко.<br />Само аз съм жив!<br />А другите са мъртви.<br />.<br />Един без десет е.<br />Часовникът беше<br />обърнат наобратно.<br />Продължавай да спиш.<br />Продължавай.<br />.<br />Хората те подминават...<br />Защо бързат толкова<br />по тази лъскава улица.<br />Ще се подхлъзнат.<br />Но ти ще се усмихваш.<br />Добре дошли!<br />Продължавай да си буден.<br />Ти не можеш<br />да паднеш<br />надолу,<br />надолу...<br />.<br />Само аз съм жив,<br />а другите са мъртви.<br /><strong><em>Ако се огъвам безкрайно</em><br /></strong>около остта на въртене<br />на собственото си съзнание,<br />ще затворя във себе си<br />всичките сънища<br />и всичките същности,<br />преди да светне лампата.<br /><em><strong>Ще се превърна в дупка.</strong></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-4526489819534314423?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-36200358472017112572008-01-05T11:22:00.000-08:002008-01-05T11:24:09.897-08:00мълчание<br />oще те търся<br />стъпки<br />виждам те само<br />когато се движиш<br />допир<br />объркват ме<br />твоите думи<br />заведи ме в началото<br />тласък<br />завъртане<br />в ритъм<br />мелодия<br />в тъмната вътрешност<br />без думи<br />събуждане<br />.<br />Всяка сутрин<br />се събуждам<br />с главоболие.<br />В замъглените минути<br />преди да се свари кафето<br />все още отлепям<br />кошмарите от себе си.<br />.<br />Първа глътка:<br />Фиксирам<br />положението си<br />във тунела.<br />Втора глътка:<br />Фиксирам<br />близките предмети.<br />Откъсвам<br />чашата от себе си.<br />Трета глътка:<br />Фиксирам<br />подвижния образ<br />отсреща.<br />Двете ръце<br />и двата крака<br />са свободни елементи<br />от движението.<br />Четвърта глътка:<br />Виждам онова лице,<br />което задава въпроси.<br />Не го разбирам.<br />Думите,<br />изписани във него,<br />се въртят около мен.<br />Пета глътка:<br />Фиксирам спомена,<br />че търся някого.<br />.<br />движение<br />без думи<br />ритъм<br />мелодия<br />влизам<br />излизам<br />влизам отново<br />стъпка<br />завъртане<br />стъпка<br />ритъмът те води<br />към началото<br />повтори комбинацията<br />обтягане<br />извивка<br />по вътрешната линия<br />отпускане<br />усмивка<br />върху гладката повърхност<br />контролирай лицето си<br />падане<br />в центъра<br />изправяне<br />на задния ръб<br />допир<br />стъпка<br />отделяне<br />намираш ли тялото<br />в тъмната вътрешност<br />следвай<br />познатия ритъм<br />избягай от думите<br />бягай<br />завъртане<br />стъпка<br />ритъмът те води<br />към началото....<br />.<br />Всяка сутрин<br />заспивам с усмивка.<br />В замъглените минути<br />преди да вляза<br />в тихия тунел<br />изписвам стъпките<br />върху лицето си.<br />.<br />още ли ме търсиш<br />мълчание<br />знаеш ли къде съм<br />стъпки<br />знаеш ли къде те водя<br />допир<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-3620035847201711257?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-91820101975303147702008-01-05T11:21:00.000-08:002008-01-05T11:22:55.975-08:00Тази ръка не е моя...<br />Остана да лежи на масата,<br />когато чашата се счупи.<br />Течността облива тъжното момиче.<br />Тя танцува в пепелта<br />и размотава червена коприна.<br />Бавно я късам с ръка<br />и я разпилявам върху тялото си.<br />Посягам да погаля себе си.<br />Тази ръка не е моя...<br />Гасиш устните си в пепелника<br />между изгорелите минути.<br />Минутите преди заспиване.<br />Искам да закрия очите си.<br />Задръж чадъра над главата ми.<br />Само ти можеш да видиш<br />сълзите ми.<br />Ръката ми<br />създава<br />тялото ти.<br />Тази ръка не е моя...<br />Лягаш върху облака от стихове,<br />който ти изпращам<br />между всяко вдишване.<br />Прозорците са замъглени.<br />Не поглеждай навън,<br />защото там няма нищо.<br />Докосвам устните ти<br />и събирам в шепите си<br />мокри думи,<br />които се стичат по кожата ти.<br />Тази ръка не е моя...<br />Не мога да изсвиря<br />звуците ти.<br />Опитах се да те заключа<br />във пианото.<br />Но лицето ти изчезва...<br />Тъжното момиче се съблича,<br />защото е самотно тази вечер.<br />Мелодията движи тялото й.<br />Ти танцуваш<br />сама пред огледалото.<br />Искам да разпръсна облака<br />със пръсти<br />и да видя лицето ти.<br />Тази ръка не е моя...<br />Остана да лежи на масата,<br />когато чашата се счупи.<br />Думите изтичат между пръстите ми.<br />Посягам да погаля себе си.<br />Минутите преди заспиване.<br />Но там няма нищо.<br />Тази ръка не е моя....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-9182010197530314770?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-59683851644159247522008-01-05T11:19:00.001-08:002008-01-05T11:20:36.049-08:00Живея в Огледалния дворец<br />зад гарата<br />и точно под часовника<br />съм залепил бележка:<br />“МОНОСПЕКТАКЪЛ<br />за изгубени пътници.<br />Всяка вечер –<br />различна програма.<br />Престой:<br />Една безсънна нощ.<br />Без резервация.<br />Адрес:<br />Огледалният Дворец<br />Вратата със табелка<br />“Частен Театър.....”<br />и едно дълго многоточие<br />за всичко останало.<br />Ключът е скрит<br />под изтривалката.<br />Няма име,<br />нито звънец.<br />Начало на спектакъла:<br />Точно в полунощ.<br />Ще ме намерите на сцената.<br />Голямата стая<br />с три огледални стени.<br />Винаги има места.<br />Дори да закъснеете,<br />седнете тихо<br />някъде във дъното.<br />Не се плашете,<br />ако видите някъде себе си.<br />Това е сън за двама непознати...<br />Не приемам кредитни карти,<br />нито пари в брой,<br />нито чекове.<br />Събирам анонимни спомени..”<br />.<br />P.S.<br />Ако сте идвали вече,<br />забравете този адрес,<br />защото той не съществува.<br />.<br />Приемам гости<br />само нощем<br />и ако случайно подраните,<br />не тръгвайте след мен.<br />Ще се загубите.<br />Изчакайте<br />да свърши репетицията.<br />Аз съм разпилян между стените...<br />Ходя гол между стаите<br />и всичко е разхвърляно.<br />Търся изгубени листове<br />и обикалям кръглия дворец.<br />Сглобявам анонимни отражения<br />и наблюдавам тялото си<br />как се съживява.<br />Спъвам се във картата със стихове.<br />Последвайте ме...<br />Имам баня с чудесна акустика,<br />където изнасям концерти.<br />Балкон със празни саксии,<br />където събирам металните звуци<br />и съчинявам тъжни симфонии.<br />Анонимен диригент на гарата,<br />когото хората не забелязват...<br />Имам и спалня,<br />скрита от слънцето,<br />където танцувам валс<br />със завесите.<br />Кухня със голям хладилник,<br />който всъщност е шкаф<br />за пиеси.<br />Кръгъл коридор със закачалка<br />между началото<br />и края,<br />където висят моите картини.<br />Изложба: “Етюди на допира”<br />На пода лежат<br />надраскани стихове.<br />Думите<br />водят<br />към<br />смисъла....<br />....в центъра<br />....огромна огледална стая <br />със прозорци към себе си,<br />с празни столове<br />и стар леген,<br />обърнат наобратно,<br />където се пресичат<br />всички образи...<br />Тялото се съживява...<br />Начало на спектакъла.<br />.<br />Аз съм тук..<br />И стъпките се губят в центъра...<br />Думите<br />докосват<br />смисъла.<br />Светът се е огънал в залата<br />и е затворен в мен.<br />Влезте вътре<br />и погледнете през очите ми.<br />Това е сън за двама непознати...<br />.<br />Допирът е огледално продължение.<br />Успявам ли да видя себе си...<br />Красив и силен<br />очаквам своята публика.<br />Моето тяло<br />е просто един инструмент.<br />Още е младо и хубаво.<br />Предлагам и нежност<br />безплатно.<br />Тиха близост,<br />докосване<br />между две голи<br />самотни парчета.<br />.<br />Сглобяване<br />на анонимни<br />късове...<br />Или само усмивка...<br />.<br />Спя в гардероба –<br />моята малка къща<br />в двореца ми.<br />Когато нямам публика,<br />прекарвам нощите си там,<br />между всички забравени дрехи,<br />които са моите сценични костюми.<br />Скривам се от себе си.<br />Кълбо от кожа,<br />прегърнало празни ръкави.<br />Сълзите<br />измиват<br />грима...<br />Останали са само<br />шепа изгубени образи<br />за следващото представление<br />във моя частен театър.<br />Приютявам заблудени пътници.<br />Не се плашете,<br />ако видите някъде себе си.<br />Това е сън за двама непознати...<br />.<br />Аз съм просто една<br />нощна пиеса...<br />Часовникът го знае.<br />Той винаги довежда утрото<br />и влачи уморени влакове.<br />Слънцето превръща всичко<br />в купчина от вехтории.<br />Жалко, непотребно отражение.<br />Образите се разцепват<br />във пресечната им точка<br />и изчезват.<br />Думите<br />бягат<br />от<br />смисъла....<br />През деня съм слаб и грозен.<br />Не искам никого да виждам.<br />Дори и себе си.<br />Усърдно разпилявам вещите си<br />и хвърлям саксии<br />по щастливите пътници.<br />Заканвам се да скъсам<br />онази проклета бележка<br />върху онзи надут стар часовник,<br />да натроша<br />моя огледален дворец<br />на хиляди парчета<br />и да се кача<br />на някой влак за някъде...<br />.<br />Но знам, че ще ми мине.<br />И знам, че пак ще дойде някой.<br />И аз ще съм на сцената в двореца ми.<br />Красив и силен.<br />Заповядайте!<br />Осиновявам заблудени пътници.<br />Подарявам сънищата си<br />в замяна<br />на шепа анонимни спомени.<br />Не е нужно да знаете кой съм.<br />Не питайте,<br />защото това няма значение.<br />Живея в огледалния дворец<br />зад гарата<br />и точно под часовника<br />съм залепил бележка:<br />“МОНОСПЕКТАКЪЛ<br />за изгубени пътници.<br />Очаквам ви след полунощ<br />и ако сте идвали вече,<br />забравете този адрес.<br />Защото той не съществува.”<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-5968385164415924752?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-80549705726539959422008-01-05T11:13:00.000-08:002008-01-05T11:16:41.869-08:00Изчезвам безследно в тълпата...<br />Не си спомням дали някой ме чакаше.<br />Пустиня от есенноруси коси.<br />Спомням си само лицето<br />на едно чернокосо момиче<br />на гарата,<br />което държи мокра бележка.<br />Думите се стичат по релсите.<br />.<br /><em>Примигвам…<br /></em>.<br />-Имате ли огънче?-<br />сламено плашило без лице.<br />“Намокрената слама не гори,<br />а пуши...”<br />Вадя запалка и щраквам.<br />.<br /><em>Светкавица…</em><br />.<br />Седя на пейката.<br />До мен – <br />подгизнал вестник<br />и остатъци от сандвич.<br />Представям си, че съм бездомно куче.<br />С черна мокра козина и дълги лапи.<br />.<br /><em>Стрелката се премества.<br /></em>.<br />-Чакате ли някого-<br />глупаво плашило в униформа.<br />Харесах шапката му.<br />Приличаше на безполезна кофа.<br />“Шадраван, обърнат наобратно.<br />Затова не кацат птичките...”<br />-Чакам влака за България…<br />“И дъждът намокри сандвича ми…”<br />Разкъсвам сламеното тяло<br />и то си тръгва<br />с острия звук на спирачки.<br />.<br /><em>Портрет…</em><br />.<br />…на момиче с водни бои.<br />Едно черно петно по средата.<br />Всъщност… бях загубил нещо.<br />“МОМИЧЕ, ПРЕГАЗЕНО ОТ ВЛАК”<br />Опитвам се да взема вестника,<br />но той се стопява в ръцете ми.<br />Пихтиеста каша от думи<br />капе по мен.<br />.<br /><em>Самоубийство?...<br /></em>.<br />-Извинете, кога пристига<br />влакът за България?-<br />плашило с очила и куфарче.<br />А вътре сигурно е скрита<br />черна котка.<br />“Дали е още жива...”<br />-И аз го чакам, но не знам.<br />“Със сигурност ще дойде тази нощ...”<br />.<br /><em>Гръм…</em><br />.<br />Но не видях светкавица.<br />Заспал съм тихо под часовника.<br />Пустиня от есенноруси коси.<br />Не си спомням дали някой ме чакаше...<br />Спомням си само лицето<br />на едно чернокосо момиче<br />на гарата,<br />което държи мокра бележка.<br />Думите се стичат по релсите.<br />.<br /><em>Примигвам…<br /></em>.<br />Поглеждам небето,<br />но там няма нищо.<br />“Да си мъртъв изглежда страшно<br />само за живите....”<br />.<br /><em>Тиха прозявка…<br /></em>.<br />Всъщност… търсех бележката.<br />Мокро листче<br />с черно петно по средата.<br />Беше смачкано в джоба ми.<br />Не си спомням<br />кога ми го беше оставила.<br />Сигналният писък<br />отнесе далеч очевидното...<br />.<br /><em>Врата…<br /></em>.<br />-Ще се качвате ли, господине?<br />Влакът за България потегля.-<br />плашило в униформа<br />и със свирка на врата.<br />“Бях загубил нещо,<br />но отново го намерих.”<br />Качвам се и сядам<br />до едно чернокосо момиче<br />във влака.<br />.<br /><em>Светкавица…<br /></em>.<br />Връщам бележката в джоба си.<br />“Тя също ме е чакала на релсите…”<br />.<br /><em>Усмихвам се…<br /></em>.<br />…на черното петно до мен.<br />Дъждът отмива<br />течните думи по релсите...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-8054970572653995942?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-22088251752792042432008-01-05T11:10:00.000-08:002008-01-05T11:13:11.851-08:00- Колко е задушно днес – въздъхна тя,<br />същата, която някога се криеше<br />от времето и непознати магазини.<br />- Като пред буря – допълни той,<br />който продължаваше да бяга<br />от бурята и от любовни катинари.<br />- Може този път да е различно. – каза тя,<br />но се страхуваше да го повярва.<br />- Не гледам никога прогнозата – отвърна той,<br />защото бягаше от неизбежното.<br />- Вчера беше хладно и приятно – каза тихо тя,<br />но усмивката се скъса между устните й.<br />Беше чакала дъжда от много време...<br />- Аз имах много работа – каза отегчено той<br />и хвърли погледа си между сградите.<br />А тя го проследи и го намери...<br />- Върви ли работата – попита тя.<br />Не можеше да превъзмогне разстоянието.<br />И стягаше конеца между двамата.<br />Искаше да задуши и него, но не можеше.<br />Отново щеше да нареже вените си<br />на острите му многоточия.<br />- Горе-долу....- каза той,<br />а всъщност искаше да изкрещи,<br />защото тя го принуждаваше да лъже.<br />И двамата знаеха....<br />Тя млъкна<br />и скри сърцето си в джобовете.<br />-Ще се радвам, ако завали- каза той,<br />защото искаше да е свободен.<br />Мечтаеше да се удави в самотата си...<br />-Да се скрием някъде- прошепна тя.<br />Нуждаеше се от прегръдка<br />И ръцете й трепереха от студ.<br />Някога отдавна той беше първият,<br />захвърлил своята обвивка.<br />Сега тя първа се съблече.<br />Беше закована за мълчанието.<br />“Върни се”<br />“Слънцето ме заслепява”<br />“Красива си, когато плачеш”<br />“Плача, защото съм гола”<br />“Позволи ми да те нарисувам”<br />“Съществувам само в пръстите ти”<br />-Нека се намокрим и да пеем – каза той<br />и изведнъж захвърли дрехите си.<br />Беше се завърнал от далече...<br />- Добре- каза тя,<br />но се страхуваше.<br />“Искам да се скрия в теб”<br />“Побързай, преди да се събудя”<br />“Приюти ме в твойта стая”<br />“Безкрайна е, ще се загубим”<br />“Искам да потънем там завинаги”<br />-Сигурен съм, че ще завали- каза той<br />и погледна със усмивка слънцето.<br />-Ще чакаме да ни намокри – каза тя<br />и се скри дълбоко в него.<br />- Отдавна чакаме да завали – прошепна той<br />и заключи вратата на стаята.<br /> “Сбогувай се със слънцето”<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-2208825175279204243?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-5688807680806240642008-01-05T11:07:00.002-08:002008-01-05T11:10:19.813-08:00Всяка нощ сънувам себе си.<br />А денем се опитвам<br />да си спомня.<br />Забравям кой съм бил<br />и си припомням<br />в сънищата.<br />Преповтарям ги.<br />Сглобявам образите<br />и отново се поглеждам<br />в огледалото.<br />Което всъщност е часовник.<br />Стрелките му са се отскубнали.<br />А бяха заковани в мен<br />дълбоко.<br />Излъгах себе си.<br />Променям се<br />и всеки ден<br />портретът е различен.<br />Контурите ми<br />са отново мокри<br />и размазани...<br />Не мога да се нарисувам,<br />защото нямам власт<br />над сънищата.<br />И надеждата са<br />дните ми,<br />когато си внушавам,<br />че съм истински.<br />Рисувам с пръсти<br />върху тялото си<br />моята единствена картина.<br />Защо сънувам само себе си?<br />Това е тъжно...<br />Загубих се<br />в бездънното стъкло<br />на вероятностите.<br />Уморих се<br />да се вглеждам в себе си.<br />Отдавна искам<br />някой да ме види.<br />Моето лице.<br />И тялото ми.<br />Нека да съм гол.<br />Погледай ме.<br />А аз ще те сънувам....<br />През деня<br />ще търся образа ти<br />във картината,<br />която нарисувах на разсъмване.<br />Ако ме вземеш<br />още днес,<br />въпреки че съм измислен,<br />ще закова стрелките<br />и може би ще спра<br />да се променям.<br />И няма да сънувам<br />себе си,<br />а теб.<br />Моля те, напомняй ми.<br />Дали съм аз.<br />И кой съм.<br />И къде съм.<br />Измислен ли съм.<br />И дали съм в теб.<br />А аз ще ти оставя образ<br />да го носиш всяка вечер<br />върху кожата си.<br />Знам, че ще сънуваш мен.<br />Вземи и сънищата ми,<br />защото аз не съществувам.<br />Търси ме денем.<br />Забравям кой съм бил<br />и преповтарям себе си.<br />Сглобявам образите<br />и се поглеждам в огледалото.<br />Което всъщност е часовник.<br />Стрелките му са спрели.<br />Виждам сънища.<br />Спомних си за теб.<br />Видях те<br />с пръсти върху тялото ми.<br />Чакам те в картината...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-568880768080624064?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-6942623192598692242008-01-05T11:07:00.001-08:002008-01-05T11:07:52.322-08:00Телефонен разговор<br />се чува отстрани.<br />Името ми.<br />Името ми.<br />Ти къде си?<br />Някой ме успокоява.<br />Слушам себе си<br />как разговарям.<br />Защо не мога<br />да се видя отстрани.<br />Трептене ли е<br />или електрически сигнали.<br />Хвърлям се надолу<br />и всичко остава отвън.<br />Дори и думите<br />пустинни магистрали...<br />Все надолу...<br />Червените петна на пода<br />са скрити във гората.<br />Чуваш ли ме?<br />Аз те търся.<br />Чувам само<br />пулсиращия ритъм.<br />Всичко е наоколо стопено.<br />Главата ми е риба,<br />плуваща във въздуха.<br />Телефонен разговор<br />се чува отстрани.<br />Името ми.<br />Името ми.<br />Ти къде си?<br />Знам,<br />че не трябва да скачам.<br />Червените петна на пода<br />са скрити във гората.<br />Там загубих думите си.<br />Увиват се дърветата<br />едно във друго<br />и образуват<br />счупена слушалка.<br />Не чуваш ли<br />мълчанието ми?..<br />Аз те виждам<br />със черна перука<br />от жици.<br />Слушам себе си<br />как разговарям.<br />И тебе те чувам...<br />Отдавна се хвърлих надолу.<br />И паднах.<br />Още преди да ми звъннеш.<br />Моят глас<br />е самотно<br />електрическо ехо...<br />Името ми.<br />Името ми...<br />Телефонен разговор<br />се чува отстрани.<br />Някой ме успокоява....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-694262319259869224?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-926729220049787682008-01-05T11:05:00.000-08:002008-01-05T11:06:55.831-08:00Събудих се в кутията, която<br />грижливо бях сглобявал през годините,<br />през месеците, дните, часовете,<br />заспали в огледалния часовник.<br />Надничах в него.<br />Взирах се в стрелките му.<br />И може би не вярвах на очите си,<br />че още се въртят във кръг и мигат<br />и бясно търсят изход от кутията.<br />А течните секунди тихо капеха<br />и бавно заковаваха стените.<br />Заслушвах се<br />в безмълвните им ноти<br />и чаках да пробият тишината,<br />да счупят огледалния часовник.<br />Но те не спираха<br />във кръг да се въртят.<br />И аз не спирах<br />все така да се опитвам<br />да избода<br />зеленооките стрелки.<br />А течните секунди тихо капеха<br />и времето,<br />изтекло във ръцете ми,<br />бе само локва,<br />набраздена с кръгове.<br />Дали сънувам себе си<br />или пък някой друг,<br />когото съм затворил във кутията.<br />Не вярвах на очите си...<br />Не вярвах...<br />Когато се събудя, ще са спомен,<br />висящ зеленооко на стената<br />в кутията, която си сглобих,<br />през месеците, дните, часовете,<br />заспали в огледалния часовник.<br />Надничах в него.<br />Може би лицето ми<br />било е само сън.<br />Един от многото,<br />забравени отдавна във кутията....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-92672922004978768?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-78408421404760133162008-01-05T11:04:00.000-08:002008-01-05T11:05:07.856-08:00Пътеката е същата.<br />За кой ли път отново<br />минавам покрай себе си.<br />И пак не виждам никого.<br />И пак се спъвам в празното<br />на всички многоточия,<br />които като камъни<br />безспирно се търкалят<br />и влачат прах след вятъра.<br />Загубвам бавно стъпките,<br />които съм оставил<br />да бъдат пътни знаци<br />за бягство от въпросите.<br />Издирвам кръстопътища<br />и там ще чакам някого,<br />с когото да се срещна.<br />И знам, че няма никой<br />да мине покрай мен.<br />И също знам, че няма<br />дори и кръстопътища.<br />Пътеката е същата.<br />За кой ли път отново<br />минавам покрай себе си...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-7840842140476013316?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-59687350906288818622008-01-05T11:03:00.000-08:002008-01-05T11:04:04.604-08:00Самотен бряг без езеро,<br />изтекло през ключалката<br />на моята измислена врата.<br />Разтварям себе си,<br />през пръстите ми,<br />през зеленооките ключалки<br />изтича лунното ми езеро.<br />Изтича отразения ми образ.<br />Загубих себе си<br />във пясъчната тишина.<br />Превърнах се в безветрена<br />пустиня.<br />Самотен бряг без езеро.<br />Седя и чакам<br />две цигулки<br />да го нарисуват.<br />Да го изпълнят<br />със извивки на вълни.<br />И едно пиано<br />да спаси водите от безлуние.<br />А танцът ми ще върне рибите<br />и откраднотото отражение.<br />Чакам езерото да се върне...<br />Чакам...<br />А сцената остава празна.<br />Гнездо на чайка,<br />никога невиждала морето.<br />От блъскане в стените<br />отдавна вече е изкъртена врата.<br />Самотен бряг без езеро.<br />Седя и чакам две цигулки.<br />И пиано.<br />Танцът на разбитата врата<br />ще върне отражението на чайката.<br />През зеленооките ключалки<br />изтича бавно лунното езеро...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-5968735090628881862?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-10205428542013753992008-01-05T11:02:00.000-08:002008-01-05T11:03:11.293-08:00-Кашлюк, кашлюк!<br />-Извинете, да не би да кашляте?<br />-Разбира се, че кашлям. Вие глуха ли сте?<br />Опитвам се да привлека вниманието Ви.<br />-Но значи Вие не кашляте, а просто се правите.<br />-Кашлям! По-добре не мога да се справя.<br />Аз така си кашлям.<br />-Не бяхте убедителен.<br />Признавам в първия момент реших наистина,<br />че кашляте. Но Вие ме разубедихте.<br />-Аз? Напротив, опитвах се именно обратното да сторя.<br />-Добре, привлякохте вниманието ми.<br />Сега какво очаквате от мен?<br />-Обиден съм Ви, че не ми повярвахте на кашлянето.<br />-Но моля Ви, не се притеснявайте.<br />Опитайте отново.<br />-Добре... Щом казвате...<br />Ка-ка-кашлюк-кашлюк-грух<br />-Това признавам беше по-оригинално от предишното.<br />Но не разбрах защо грухтите?<br />-Да не мислите, че съм прасе?<br />Каква обида! И то от непозната!<br />-Искахте да кажете свиня.<br />Но не ми приличате на гадна, грозна и вмирисана свиня.<br />Определено не. Приличате на невестулка.<br />-Господи! Колко сте тактична.<br />Кажете си направо, че съм пор.<br />-Не казах пор, а невестулка.<br />Доста по-симпатични създания от миризливите порове.<br />Познавам доста невестулки.<br />-Не споря. Щом така ме преценявате...<br />Но май ще трябва пак да се изкашлям.<br />Може да си промените мнението...<br />-Заповядайте! Чакам с нетърпение.<br />Развивате се в положителна насока.<br />-Кхохо-бохо-ках-кашлюк-шлюк-смук<br />-Е, това е поезия, господине!<br />Истинска поезия във кашлянето!<br />-Благодаря Ви.<br />Този жанр ме вдъхновява.<br />Посвещавам кашлянето си на Вас.<br />-Ласкаете ме! Аз не го заслужавам.<br />-Напротив. Вие сте ми вдъхновението.<br />Закашлях се пленен от красотата Ви,<br />исках да Ви привлека вниманието.<br />-За първи път в живота ми,<br />мъж флиртува с мен чрез кашляне.<br />Вълнуващо е. Моля, продължавайте.<br />Толкова е трогващо, че ще заплача.<br />Кашляйте! За Бога кашляйте!<br />-Ка-хак ка-мук ка-шлюк! Кашлюк!<br />Кашлюк!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-1020542854201375399?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-90913469986109060282008-01-05T11:00:00.000-08:002008-01-05T11:02:19.405-08:00Далече в джунглата на Карагили<br />живели двама крокодили -<br />влюбеният Кроки и Кролиса,<br />мечтаеща за почести актриса.<br />Хапвали щастливо тревопасни,<br />загубени сред тез реки опасни.<br />Но ето че един прекрасен ден<br />се свършила красивата идилия.<br />.<br />Отчаяно плачеше Кроки тенорно.<br />Бе изоставен горкият позорно<br />от своята чаровна крокодилка.<br />Избягала съпругата без срам<br />с богат и тлъст хипопотам.<br />А бедният нещастен Кроки<br />плуваше в безпътните посоки<br />и релси търсеше във отчаяние<br />да сложи край на своето страдание.<br />Но не намираше.<br />Защо не ги строят в реката!<br />И бракониери няма във гората!<br />От търсенето силно огладня.<br />Не бе останала даже свестна храна.<br />Мизерията беше пълна.<br />В нещастните си челюсти зъбати<br />задъвка разни зарзавати,<br />че и риба нямаше да хапне.Мръснищата си беше с апетит,<br />би изгълтала дори охранен кит.<br />Но тъй като китове нямаше,<br />от злоба изгълта всичко, що шаваше,<br />вдигна скандал и се фръцна със шишкото.<br />Даже змиите с възторг завидяха,<br />а костенурките като разбраха,<br />се прекръстиха потресени и онемяха.<br />Маймуните безспирно му се подиграваха<br />и клюкарите мир не му даваха.<br />Горкият беден крокодил!<br />Остава да се е пропил.<br />“Няма ли кой да му тегли куршума.” -<br />си мислеха доволно тревопасните.<br />Тигъра викаше:<br />“ Стига бе братче,<br />тая курва не струва дори и петаче.<br />Всички жени са еднакви. Помни.<br />Друга крокодилка просто намери.”<br />Но на тигъра му беше лесно,<br />щото да си кажем честно<br />кинти имаше от контрабанда<br />с проститутки от Уганда.<br />Ефтини и хубави тигрици<br />със очи на африкански жрици.<br />“О, тигре, тигре!” – Кроки отговори<br />“Беден съм. Дори гладувам<br />И на сърцето си до гроб робувам.”<br />“Един сеанс от мене е безплатен –<br />Шакира ще ти пратя” – тигърът предложи.<br />“Тя е да ти кажа най-добрата.<br />Носи й се слава във гората.<br />Дори и слонът е доволен,<br />А го знаеш, че е претенциозен.”<br />“Не че имам предрасъдъци към тигърките.<br />Но крокодилките са най-красиви.<br />Тези зъби. Челюсти. Опашката.<br />Къде е моята Кролиса!<br />Ах, дано да не е станала актриса!”<br />Тигърът най-сетне се отказа<br />и страдащия крокодил заряза<br />да се оправя както може.<br />.<br />Жабата беше клюкарка –<br />сама си признаваше,<br />но със услуги, съвети даряваше<br />всички потърпевши в горските скандали<br />и със съчувствие във вестник “Изтрещяли”,<br />без много, много да се обяснява<br />написа следната обява:<br />“Изоставен във реки дълбоки,с кродилски сълзи плаче и реве,хубавици Крокодилки утешете Кроки,че ще вземе да умре.”<br />Отговор прати само една<br />темперамента китка, тъжаща, сама<br />му писа как отдавна мечтае<br />със емоционален крокодил да си играе.<br />Търсела просто забавления<br />без излишни затруднения.<br />(Пояснявам, за тези които не знаят,<br />че китка е нещо голямо на вид,<br />с други думи – дебел женски кит)<br />Но нашият Кроки не беше такъв.<br />Все още безкрайно тъжеше<br />и отпуснат в реката лежеше.<br />Чакаше влак да го сгази...<br />.<br />Но нека видим неговата крокодилка<br />как се забавлява с тлъстия хипопотам.<br />И не мислете, че изпитва срам.Обещал й на кокетната Кролиса<br />да я направи най-известната актриса<br />във жабешкото блатно кабаре -<br />изискано и скъпо заведение<br />за екземпляри с най-високо положение<br />и задължително от хидробранша.<br />Само плуващите се допускат.<br />Защото сушата, небето<br />си бяха абсолютно гето.<br />.<br />И нашата Кролиса си мечтаеше<br />да влезе във отбрано общество,<br />да бъде всепризната и известна.<br />Но задачата не беше никак лесна.<br />Дори да беше тя чаровница,<br />остана си деветата любовница.<br />Осем може, девет вече е скандално,<br />да не кажа неморално.<br />Но Кролиса пренебрегваше мълвата<br />и естествено намери си белята,<br />отритната от всичките богати<br />аристократични жаби<br />във хипопотамските палати.<br />И всичките надувки би могла<br />да вкара в своята уста,<br />но е толкова просташко и падение<br />да излапаш жаби с положение.<br />Ще питате защо не се завърна,<br />щом пародията зърна.<br />Глупава си беше нашата кокетка.<br />Не спря хипопотама да я четка<br />и вярваше горката убедена,<br />че някога ще бъде оценена<br />за таланта<br />да върти опашка артистично<br />и да трака с челюсти ритмично.<br />.<br />Завиждаха й злобните хипопотамки.<br />Вярно е, не бяха като сламки,<br />и пъргави особено не бяха.<br />Но имаха си чар и положение,<br />образование и тънко отношение.<br />До там ли паднаха хипопотамите<br />да взимат крокодилки за любовници!<br />И да им уреждат представление<br />в толкова известно заведение!<br />“Безсрамие! Разврат! Кощунство!” -<br />викаха потресените жаби.<br />“Такава нечуваност<br />няма дори във Ламанша!” -<br />викаха богатите от хидробранша.<br />“Тя се гаври с естеството ни,<br />развращава обществото ни.<br />Трябва да напусне незабавно!”<br />Дори и тлъстия богат хипопотам<br />срещу Кролиса се обърна той и там<br />отрече официално да му е любовница,<br />била го прелъстила и изнудвала,<br />безскрупулна била, дори не се учудвала<br />от собственото си нахалство и разврат.<br />.<br />Позорно я изгониха горката<br />от изисканото общество в блатата.<br />И тя измамена, сломена,<br />със заговор от сцената свалена,<br />си мислеше, че всички й завиждат,<br />защото хубостта й виждат<br />и нейния талант неотразим<br />да върти опашка артистично<br />и да трака с челюсти ритмично.<br />Как я изигра хипопотама<br />такава готина мадама.<br />Да пукне дъртия нещастник!<br />Ще прати тигрите да го разкъсат.<br />Да види той какво е гето!<br />.<br />В припряните си мисли тя забрави<br />наивния си крокодил в реката.<br />Какво ли прави будалата?<br />( Въобще не беше мислила за него.)<br />Къде е? Нямаше го, щом се върна.<br />И в изненадата се преобърна,<br />просна се по гръб в реката<br />и отчаяно заплака.<br />( Но не защото съжаляваше,<br />а просто за ефект го правеше.)<br />“Как си бе красавице? “-<br />Запита тигърът.<br />„Хубавецът ти го няма тука.<br />От мъка едва не се спука.<br />Толкова изпаднал беше,<br />че дори и не ядеше.<br />Накрая отчаян замина<br />някъде далече за чужбина<br />При някаква самотна китка.<br />Разправя, че дебеличка била,<br />но богата и с доста храна.”<br />“ Ах, нещастницата аз,<br />какво ще правя?”<br />“Имам предложение, Кролиса.<br />Искаш ли да си актриса,<br />Каквато си ми хубавица<br />в храма на моите тигрици?”<br />.<br />Светнаха очите на Кролиса.<br />Как искаше да е актриса!<br />Макар и в гетото на сушата.<br />Каза си, не ми е нужно пък, защо<br />да съм непременно във висше общество.<br />Да показвам своите таланти.<br />Вярно е, ботатите са тъй галантни,<br />но пък как ме изиграха.<br />А моята безценна красота<br />не може да потъне ей така.<br />И тя чаровно се озъби<br />“ Тръгвам, тигре, с теб.”<br />Завъртя опашка артистично<br />и затрака с челюсти ритмнично.<br />.<br />И ето нашите герои<br />след сътресения, порои<br />намериха накрая щастието.<br />Щастлив със китката си Кроки<br />в океаните дълбоки<br />нощем спи в устата й резилно,<br />денем тя го храни най-обилно.<br />И смачкан от безкрайните й ласки,<br />той е вечно уморен и му се спи.<br />А прекрасната Кролиса,<br />стана най-желаната актриса<br />в тигърския храм на жриците.<br />Засенчи даже и тигриците<br />със своите таланти<br />да върти опашка артистично<br />и да трака с челюсти ритмично.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-9091346998610906028?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-68138983012069378642008-01-05T10:59:00.001-08:002008-01-05T10:59:59.739-08:00- Приятно ми е!<br />Аз съм Вашта котка.<br />- Нима?<br />Не помня да съм имал котка.<br />Сигурна ли сте,<br />че няма грешка?<br />- Разбира се, че няма.<br />Да не би да мислите,<br />че съм от глупавите котки?<br />Но господине,<br />ние с Вас сме влюбени!<br />- Господи!<br />Но Вие се шегувате!<br />Та аз дори не Ви познавам!<br />- Че как?!<br />Нали се запознахме:<br />“Приятно ми е!<br />Аз съм Вашта котка.”<br />Съвсем учтиво се представих.<br />- Но как решихте,<br />че сме влюбени,<br />когато току що се запознахме?<br />- Любов от пръв поглед<br />се нарича, господине,<br />чувството, което тъй умело<br />се опитвате да скриете.<br />- Това е абсурдно!<br />Да не сте се побъркала!<br />- Разбирам Ви.<br />Не се съпротивлявайте.<br />Може би Ви плаши болката<br />от бъдещата изневяра?<br />- Как не Ви е срам<br />да ми изневерявате!<br />Така ще страдам!<br />Вие сте жестока!<br />- Не виждате ли, че ме тласкате<br />със Вашта равнодушност<br />в лапите на друг!<br />- Каква нелепост!<br />Та аз дори не Ви познавам!<br />- Отчайвате ме!<br />Аз съм Вашта котка.<br />- Но нека бъдем честни.<br />Вие не сте моята котка.<br />- По-Ваша съм от всякога!<br />Навярно сте от глупавите.<br />Не случайно<br />ще прелюбодействам с градинаря.<br />- Аз нямам градинар.<br />- Разбира се, че нямате.<br />Аз ще го наема,<br />щом така ме пренебрегвате.<br />- Колко сте нахална!<br />В моя собствен дом! Безсрамие!<br />Но...<br />Котките не могат да говорят<br />и да наемат градинари.<br />- И с право си мълчат, горките!<br />Мъжете сте отчайващо ограничени!<br />И никога не слушате,<br />когато ви говорят.<br />- Нелепо е жена ми да е котка.<br />Нашата любов е невъзможна.<br />- Обичах Ви тъй страстно,<br />а Вие ме отблъснахте.<br />Довиждане!<br />- Почакайте!<br />Какво се случи<br />със прелюбодействието?<br />- За Ваша информация -<br />отдавна го извърших.<br />Вие ме принудихте<br />с абсурдното си поведение!<br />Изгонихте чаровната си котка.<br />- Почакайте!<br />Не ме оставяйте така самотен!<br />- Не мога да Ви чакам.<br />Изоставям Ви.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-6813898301206937864?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-78808669090423104232008-01-05T10:57:00.000-08:002008-01-05T10:59:04.336-08:00- Но кой сте Вие?- попита закачалката<br />Не може да висите просто ей така<br />нагоре.<br />Чувствам се засегната.<br />- Но моля, не ставайте смешна,<br />не бих могъл<br />да се увеся на гърдите ви.<br />Как не Ви омръзва да стоите права.<br />Толкова елементарно ми изглежда.<br />- Засягате ме. Как не Ви е срам<br />да подкопавате консерватизма ми<br />и сложността на моето стоене.<br />- Дълбоко съм озадачен<br />от вашите безпочвени предубеждения.<br />Отказвате се най-порочно<br />от неизбежната си паралелност.<br />Вие сте непоправима<br />вертикална комформистка<br />с правоъгълни претенции<br />на закачалка.<br />Поне да бяхте кълбовидна.<br />- Не дай си Боже триизмерна!<br />И да се въртя!<br />Вие ме потресохте<br />със своите абсурдни идеологии.<br />Горда съм да бъда закачалка!<br />- А горда ли сте, че отворихте кутията<br />и убихте мъртвата себе си?<br />Попречихте несъществуващото<br />да продължи да съществува.<br />Избягахте от авангарда<br />на собственото си висене.<br />- Опетнихте красивия ми подвиг.<br />Спасих си живота безкористно.<br />Горда съм да бъда закачалка,<br />все така правоъгълно сбъдната<br />и пропорционална на стоенето си.<br />Да не ме смятате за маса?<br />- Не бих си и помислял даже.<br />Със Вашата прекрасна фигура.<br />- Тогава сигурно за стол.<br />Защото масите забравят,<br />че са столове без облегалки.<br />- За съжаление<br />ще Ви разочаровам.<br />Прекалено груби и квадратни са.<br />А Вие толкова сте фина.<br />- Престанете да флиртувате със мен!<br />Не знаете коя съм.<br />Аз не съм закачалка.<br />Но кой сте Вие?- попита закачалката<br />Не може да висите просто ей така<br />нагоре.<br />Чувствам се засегната.<br />- Не ставайте смешна.<br />Аз съм противостоенето Ви.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-7880866909042310423?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-62283379729009122002008-01-05T10:54:00.000-08:002008-01-05T10:57:08.860-08:00Да ме простят удавените.<br />Някой ден и аз ще се удавя,<br />когато за последно изхабен<br />ще мога да забравя синята мелодия<br />на своята унесена избистреност.<br />Ще изгоря и корабите,<br />с които не избягах от мълчанието,<br />седящ и сричащ името си на брега.<br />Красивото ми име.<br />Подарявам го на чайките.<br />Крилатите пустини се огъват.<br />Огъват се...<br />Знам, че ще ме чакат мостовете.<br />Ще се отпусна<br />във синята прегръдка на любимата.<br />Чакайте ме, ще се върна.<br />Нуждая се от спомени.<br />Отивам първо да се сбъдна.<br />Да флиртувам със забързаните улици,<br />загледани във голото ми тяло.<br />Развятите поли и всички погледи,<br />сплетени във син венец,<br />разцъфнал срамежливо на гърдите ми.<br />Венец от сбъднатите спомени<br />за всичките отплували моменти.<br />И тези, които не се върнаха...<br />Знам, ще намеря и люляци.<br />Всичко е мое, дори и тълпите,<br />хората, техните пръсти,<br />ръцете, краката, косите<br />и устните.<br />Всички са струни<br />на нежна цигулка.<br />Свиря...<br />И осиновявам къщите.<br />Във тях са моите кутии.<br />Всичките.<br />И майка ми.<br />Намирам себе си заспал на пода.<br />Осиновявам къщите, които светят.<br />А зад вратите им часовници.<br />Осиновявам люляците.<br />.<br />Да ме простят удавените<br />и моят бряг, изровен от очакване,<br />че корабите няма да се върнат.<br />Подарявам ви мечтите си,<br />които не изпратих да потънат.<br />Простете ми, сега си имам спомени<br />и моята любима ме очаква...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-6228337972900912200?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-63413250483827352142008-01-05T10:49:00.000-08:002008-01-05T10:54:04.762-08:00По дяволите. Стана осем.<br />Не съм спал цяла нощ.<br />Четох.<br />И пуших<br />цигара след цигара.<br />Мислех си какъв е смисълът.<br />Проклетият смисъл от всичко,<br />което правя<br />или не правя.<br />И се влача по релсите<br />на жалкото ми сбъдване.<br />Кога ги начертах?<br />Дали аз ги начертах?<br />И как се побират<br />в моята тясна<br />и разхвърляна стая?<br />Дали се пресичат<br />далече в пространството?<br />Мързи ме да ходя до там.<br />Как всичко минава край мен.<br />И забързания бизнесмен<br />с дипломатическото куфарче.<br />А в куфарчето има котка.<br />Дали е мъртва?<br />Не знам...<br />Така и не се осмелих<br />да го отворя.<br />Рейсът набива спирачки.<br />Шофьорката гледа сърдите,<br />а аз й се усмихвам...<br />Лекции. Работа.<br />Досадни функции<br />на лицемерни променливи<br />и сбабичосани константи.<br />Микроикономика. Макроикономика.<br />Пазаруване. Полуфабрикати.<br />Психотерапия в стихове.<br />Отчаяно бягство във нета.<br />Измислено сбъдване.<br />Досаден коктейл на промоция.<br />Само три евро и деветдесет и девет.<br />С още по-досадна компания.<br />Пътуване в метрото.<br />Като сън.<br />Безсъние.<br />Безсъние...<br />И проклетите безкрайни нощи.<br />По-празни от вакуума.<br />Дали в някоя паралелна вселена<br />в някоя от кривите на вълновата функция,<br />дълбоко в квантовия вакуум<br />има някой анти-аз –<br />пътуващ актьор,<br />който мрази котките?...<br />Безсмислен въпрос.<br />Ето сега пия кафе<br />и пуша цигара<br />след цигара.<br />Питам се<br />какъв ли ще бъда след двайсет години?<br />Рекламен агент?<br />Или шеф на търговски отдел?<br />И ако се сбъднат кошмарите ми:<br />сух счетоводител.<br />Защо го правя?<br />Оставете ме на мира<br />проклети човекоподобни сенки!<br />Аз съм собственото си<br />противостоене...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-6341325048382735214?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-74248508061503855312008-01-05T10:43:00.000-08:002008-01-05T10:49:03.906-08:00Оскубах перата на нашата чайка.<br />Зарових ги тихо в градината.<br />Там ще порасне дърво<br />да изплаче<br />листата, които изсъхнаха<br />в пустинните стъпки на бягството,<br />в безбройните пъти, когато<br />се хвърлях от моста в реката.<br />Седях на брега и се гледах<br />в очите на голите чайки,<br />а те се давеха заедно<br />със всички писма непрочетени,<br />които написах до себе си.<br />Тълпите отдавна ме гонеха<br />със грозните клони на спомена.<br />И там под листата разхвърляни<br />са всичките наши молитви.<br />Защо се разтичат дърветата,<br />когато окапа косата ти<br />дълбоко в гората, до релсите.<br />И всичките водят в пустинята,<br />огъната в празните мостове,<br />които очакват поредния<br />скок от ръба на прозореца.<br />И паднали право в градината<br />са нашите прелетни сънища.<br />Потънаха нашите влакове<br />и всички оскубани чайки.<br />Не можем дори да избягаме.<br />Реката изхвърли писмата ми.<br />Остана ни само да чакаме,<br />че там под перата на чайката,<br />ще порасне дърво<br />да изплаче,<br />листата, които изсъхнаха...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-7424850806150385531?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-65091051304419061572008-01-05T10:37:00.000-08:002008-01-05T10:43:47.271-08:00Голото тяло<br />събира<br />своята кожа,<br />постлана на пода.<br />.<br />Вратата<br />е само стена<br />зад гърба му.<br />И всички декори<br />потъват<br />пребити<br />във своите сенки<br />от факли.<br />.<br />Разтичат се<br />лепкави<br />усмивки<br />по стъклата.<br />.<br />Саксиите<br />се спукват<br />във мълчанието<br />пред прага на бесилото.<br />Размазана<br />импресия.<br />Мухите<br />разпиляват<br />електричество.<br />.<br />Тази уродлива песен<br />е без кости.<br />Часовникът<br />изкормен<br />я повтаряше.<br />Спри,<br />спри,<br />спри....<br />.<br />Котката<br />се хвърли<br />през прозореца.<br />Посрещна я<br />стената<br />зад гърба му.<br />.<br />Оглозгани<br />припаднаха<br />и лампите.<br />.<br />Кой танцува<br />в мъглата<br />под кожата?<br />.<br />Затворете<br />тези проклети<br />врати!<br />.<br />Дали някой<br />търси ключа<br />в тази стара,<br />надута<br />саксия?<br />.<br />Спри,<br />спри,<br />спри...<br />Всички<br />декори<br />са кости.<br />.<br />Голото тяло<br />събира<br />своята кожа<br />постлана на пода.<br />Прегръща<br />горящата<br />стая.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-6509105130441906157?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-76331870793541313142008-01-05T10:33:00.000-08:002008-01-05T10:37:13.636-08:00Живеехме двамата<br />в тази цигулка.<br />Танцувахме често,<br />когато бяхме щастливи.<br />Дали бяхме щастливи?<br />Дали още пазят саксиите<br />нашите тайни..<br />Поклон. Ръкопляскане.<br />Тези проклети съседи<br />защо не дойдоха<br />на нашия театър?<br />А само подслушваха.<br />Как исках далеч да избягам<br />от нашето щастие.<br />.<br />Свиря гол на цигулката<br />и нашето жилище<br />е просто една<br />илюстрация.<br />Къде е<br />детето ни<br />част от декорите?<br />Нека пищи зад завесите.<br />.<br />Правя любов<br />със цигулката.<br />Голите статуи<br />всички са твои любовници.<br />Викай!<br />Тези проклети съседи<br />защо не дойдоха<br />на нашия театър?<br />А само подслушваха.<br />Как исках<br />далеч да избягам<br />от нашето щастие.<br />.<br />Тези противно<br />грачещи струни.<br />Млъкни!<br />Защо е толкова грозно<br />детето ни?<br />Нека заровим и него<br />в саксиите.<br />Поклон. Ръкопляскане.<br />Безбройни седалки<br />и никакви зрители.<br />Нито един.<br />Нито един...<br />.<br />Живеехме двамата<br />в тази цигулка.<br />Танцувахме често,<br />когато бяхме щастливи.<br />Дали бяхме щастливи...<br />Дали детето ни<br />спи във саксиите...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-7633187079354131314?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-28567048988728711392008-01-05T10:31:00.000-08:002008-01-05T10:33:02.893-08:00В трамвая пътуваха хора.<br />Пътувах и аз.<br />Там сред хората.<br />Пътувах през нощите.<br />И те ме люлееха.<br />Нощите<br />някъде в мен преминаваха<br />бавно и спираха.<br />Спираха времето.<br />Спирките<br />бяха безкрайно очакване<br />там сред хората,<br />които се качваха,<br />слизаха,<br />може би търсеха някого.<br />Стигаха някъде<br />и после пак заминаваха.<br />Тихо пътуваха.<br />Mоже би шепнеха,<br />защото трамваят им пееше.<br />Пееше.<br />Но те не го слушаха.<br />Гледаха в тъмното.<br />Може би виждаха някого.<br />Лампите<br />светеха някак самотно.<br />Хвърляха сянка<br />във нищото,<br />потъваха в себе си<br />хората<br />може би там намираха<br />някого.<br />Търсеха себе си в къщите.<br />Къщите<br />светеха някак далечно.<br />Всичко беше далечно.<br />Даже и хората,<br />които пътуваха,<br />бяха далече от себе си.<br />Далече от мен.<br />Сякаш сънуваха.<br />Дишаха<br />лекия въздух на нощите.<br />Дишах и аз.<br />Сякаш сънувах.<br />Въздухът<br />беше очакване.<br />Хората чакаха.<br />Тихи въздишки<br />изгасваха в тъмното.<br />Чезнеха някъде в мислите.<br />.<br />Тихо пътуваха<br />хората.<br />Пътувах и аз.<br />Там сред хората.<br />Пътувах през нощите.<br />И те ме люлееха.<br />Нощите<br />някъде в мен преминаваха<br />бавно и спираха.<br />Спираха времето.<br />Скърцаха.<br />Хората<br />търсеха някого.<br />Може би плачеха,<br />защото трамваят им пееше.<br />Тихо пътуваха в нощите.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-2856704898872871139?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-4001439788441772102008-01-05T10:28:00.000-08:002008-01-05T10:30:39.037-08:00Остáви ми кокичета на масата.<br />Целуна ги.<br />Вратите се отвориха.<br />А аз целунах вятъра.<br />Разпаднах се на глътки въздух<br />под завивката.<br />Валеше сняг във стаята.<br />Белите кокичета заплакаха.<br />Но аз не можех...<br />.<br />Къде са мислите ми?<br />Търся в гардероба.<br />Всичките ми дрехи са избягали.<br />Останали са шалове.<br />Копринени.<br />Увивам се във тях.<br />Звукът на скъсан плат ме натъжава...<br />.<br />Къде са мислите ми?<br />Търся във леглото.<br />Топлите завивки са избягали.<br />Останали са кичури коса.<br />Разхвърляни.<br />Събирам ги във шепи.<br />.<br />Къде са мислите ми?<br />Търся ги на масата.<br />Кокичетата бяха си отишли.<br />Останал бе дъхът им.<br />Чувах ги как дишаха<br />Заслушах се.<br />Устните ти шепнеха...<br />.<br />Остáви ми кокичета на масата.<br />Целуна ги.<br />Вратите се отвориха.<br />А аз целунах вятъра.<br />Разпаднах се на глътки въздух<br />под завивката.<br />Заплаках<br />в тихата мелодия на устните ти...<br />.<br />Танцувах във снега<br />и слушах мислите си.<br />В стъпките ми никнеха кокичета...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-400143978844177210?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-52966616909232559682008-01-05T10:26:00.000-08:002008-01-05T10:28:29.059-08:00Издраскаха ме ноктите на времето<br />и се забиха в дървената къща.<br />Потънаха в безкрайните поляни,<br />където всяка нощ копаех дупки.<br />Зарявах там предметите,<br />които съм докосвал.<br />И чаках да възкръснат...<br />.<br />Във къщата ми бе остaнало<br />единствено очакването,<br />че някой ден, когато се събудя,<br />всичко ще си бъде пак на мястото.<br />Но този ден не идваше и моите предмети<br />изгниваха в зелените поляни.<br />.<br />Молех им се всяка нощ и чаках<br />да ме съживят отново.<br />А те се смееха и ставаха все по-зелени.<br />Времето ме драскаше и храстите<br />дебнеха отвън кога ще рухне къщата.<br />Обсаждаха я бавно и се срастваха със нея.<br />Късно е да я заровя вече...<br />.<br />Сега съм храст в безкрайните поляни.<br />Те изпълниха молбата ми и моето очакване<br />беше си отишло заедно със къщата.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-5296661690923255968?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-89307045198429210162008-01-05T10:17:00.000-08:002008-01-05T10:26:18.897-08:00- Ще ми налеете ли чай, за да заспя?<br />Защото страдам от безсъние<br />и кучешкият лай ме подлудява.<br />- Чаят е готов.<br />Попарих цъфналите рози.<br />Но няма чаши.<br />Вчера счупихте последната,<br />след като изкъпахте луната.<br />Тя танцуваше за Вас.<br />Отдавна ви обичаше,<br />но вие я забравихте.<br />Не си ли спомняте?<br />Заспахте...<br />- Нарисувайте ми същата!<br />Побързайте, че чаят ще изстине.<br />- Не си ли спомняте?<br />Сънувахте...<br />- Сънувах...<br />Празни стаи...<br />.<br /><em>Дали съм сам</em><br /><em>или сънувам празни стаи,</em><br /><em>когато кучетата лаят през нощта...</em><br />.<br />Пия чай и поканвам луната да влезе.<br />Нека да плува във чашата с чай,<br />а аз ще й пея с очите си.<br />Тя ще танцува...<br />Когато ми беше любовница,<br />тя също ми пееше.<br />А сега само мълчи и танцува...<br />.<br />Плача и чаят ми става солен.<br />- Желаете ли бучка захар? – питам аз.<br />- О, да! С удоволствие! – си отговарям.<br />Луната в чашата се смее<br />и аз бавно изпивам сълзите си.<br />Изпивам и нея.<br />.<br />Кучетата лаят<br />и чашата е празна...<br /><em>Дали съм сам</em><br /><em>или сънувам празни стаи...</em><br />.<br />Когато чашата е празна, съм самотен.<br />Прозорците изчезват от стените<br />и се превръщат във безкрайни стаи.<br />Рисувам кучета навсякъде,<br />за да не чувам тишината.<br />Само лаенето...<br />Те ревнуват от луната.<br />Коя е тя...<br />Обичам само розите,<br />които ме приспиват<br />някъде в безкрайността на стаите...<br />.<br />Счупих празната чаша...<br />.<br />- Налейте още чай!<br />Не го пестете!<br />Проклетите псета не млъкват!<br />- Чаят свърши.<br />Изпихте го<br />и отново счупихте чашата.<br />- Пак не подействаха розите.<br />Не мога да спя.<br />Защо не престават да лаят?<br />Луната ми свети в очите.<br />- Тя танцуваше за Вас.<br />Отдавна Ви обичаше,<br />но Вие я забравихте.<br />Избягахте във стаите...<br />Не си ли спомняте?<br />Сънувахте...<br />- Сънувах...<br />Празни стаи...<br />.<br /><em>Дали съм сам</em><br /><em>или сънувам празни стаи,</em><br /><em>когато кучетата лаят през нощта...</em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-8930704519842921016?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-72746921653595168792008-01-05T10:15:00.000-08:002008-01-05T10:17:01.820-08:00Стаята се свиваше в безумния му поглед<br />и образите на предметите потъваха.<br />.<br />Искам да съм мъртъв, ако ме оставиш,<br />да забравя скъсаните снимки,<br />удушените въздишки в тъмното,<br />следите от прехапаните устни.<br />.<br />Вятърът се гавреше с косата й<br />и удряше отчаяно завесите.<br />Дрехите се свлякоха от закачалката.<br />.<br />Защо крещиш?<br />Аз искам само да целуна устните ти.<br />И ти си като другите!<br />Накара ме да вярвам, че живея,<br />а сега ми се изсмиваш във лицето.<br />.<br />В косите й шептяха обещанията<br />на всичите забравени любовници.<br />Той я блъскаше.<br />Писъкът й влизаше в очите му<br />и те се пълнеха с кръв и стъкло.<br />Звярът се оглеждаше...<br />.<br />Някой в съседната стая се смееше...<br />.<br />Спри да пищиш като майка ми!<br />Спрете да викате всички!<br />Няма да прося любов като куче!<br />Ще счупя прозорците ти,<br />за да влизам всяка нощ при теб.<br />Ще счупя огледалото ти,<br />за да се оглеждаш само във очите ми!<br />Ще счупя краката ти,<br />за да не избягаш, докато сънувам!<br />Ще те удуша с ръцете си,<br />за да не дишаш никога сама!<br />.<br />Искам да сънувам, че изчезвам,<br />но не мога да заспя...<br />.<br />Очите му се пръснаха<br />и острите парчета се забиха в нея.<br />Часовникът пуслираше в ушите му.<br />Той плачеше....<br />Вятърът се гавареше с косите й.<br />Отпусната в съня си,<br />тя беше толкова красива...<br />.<br />Двама пияни пееха шумно навън...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-7274692165359516879?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-68234409448785935622008-01-05T10:12:00.000-08:002008-01-05T10:13:42.265-08:00Сбогувам се със слънцето...<br />Пия вино и прегръщам остарялата завеса.<br />Часовника изхвърлям през прозореца<br />и дълбоко вдишвам миризмата на нощта.<br />.<br />Дишам...<br />.<br />Така ухае само лудостта...<br />.<br />Слънцето залязва<br />зад нощната градина с бели страници.<br />.<br />Завъртам стаята<br />и цветята танцуват в очите ми.<br />Слушам ярко червената мелодия,<br />която се блъска в стените,<br />ритъма на упоените въздишки<br />и безумния смях в главата ми.<br />.<br />Самотата е най-красива нощем...<br />.<br />Крещете! Крещете, за да мога да ви чуя,<br />а аз ще пея за празната стая,<br />в която се чувствам щастлив.<br />.<br />Пия вино и целувам тъжната завеса.<br />Тя е влюбена в мен, а аз съм самотен...<br />.<br />На пианото свири голо момиче.<br />Гледа как се любя със завесата и плаче.<br />В тъмнината изчезва лицето й<br />и сълзите й капят по клавишите.<br />.<br />Косите й се сплитат във завесата...<br />Пианото свири и цветята треперят в очите ми.<br />Мракът ухае на влажни въздишки...<br />Вдишвам дълбоко миризмата на нощта.<br />.<br />Дишам...<br />.<br />Така ухае само лудостта...<br />.<br />Удряйте ме! Удряйте ме силно, за да ви усетя,<br />защото ви усещам само, когато пия вино<br />и се сбогувам със слънцето.<br />.<br />Пия вино и танцувам със завесата.<br />Цветята плачат, а безумния ми смях е песен,<br />която размята голи тела по стените.<br />Те се любят и се гледат в очите,<br />защото сънуват.<br />Шепнат ми колко красиви са нощем сълзите.<br />Мрака е цветен и гали лицето ми,<br />а аз плача от щастие.<br />.<br />Убийте ме! Убийте ме, за да мога да ви имам,<br />защото сега съм щастлив<br />и не искам да виждам повече слънцето.<br />.<br />Пия вино и увивам врата си в завесата.<br />Вися на червения плат<br />и вдишвам миризмата на ноща...<br />.<br />Дишам...<br />.<br />Дишам...<br /><br />Така ухае само лудостта...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-6823440944878593562?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-35062856578673350962008-01-05T05:23:00.000-08:002008-01-05T05:24:24.411-08:00Мило дете, не се страхувай!<br />Бурята ще удави всичките ти спомени...<br />.<br />Под звуците на тъжното пиано<br />съблякох бавно всичките си дрехи.<br />Останах чисто гол под светлината на прожекторите.<br />Засрамената публика избяга,<br />защото се страхуваше от мен.<br />Останало бе гробище от празни облегалки. <br />.<br />Заваля пороен дъжд на сцената.<br />.<br />Пианото тьгуваше за миналите представления,<br />когато още играех със смешните маски и дрехи<br />и залата се пълнеше със зрители.<br />.<br />Тогава криех раните си под костюма<br />и уродливите ми мисли спяха зад завесите.<br />Всеки път прогонвах бурята...<br />Лъжех стените, лъжех пианото,<br />лъжех дори и прожекторите.<br />А публиката беше възхитена.<br />.<br />Поиска да види и голата истина.<br />.<br />Но аз се страхувах от бурята като малко дете.<br />Срамувах се от голотата си.<br />Погледите щяха да разкъсат крехкото ми тяло.<br />.<br />Мило дете не се страхувай!<br />Бурята ще удави всичките ти спомени...<br />.<br />Унесен от лукавото пиано,<br />съблякох бавно дрехите си<br />и започнах да танцувам.<br />Виждаха се всичките ми уродливи рани.<br />.<br />Засрамената публика избяга.<br />.<br />Но аз продължавах да танцувам<br />и вече бях забравил грозотата си.<br />.<br />Не се страхувах вече.<br />Чаках бурята да ме удави...<br />.<br />Заваля пороен дъжд и се превърна в буря.<br />.<br />Мило дете, не се страхувай!<br />Бурята ще удави всичките ти спомени...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-3506285657867335096?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-28495045784770854652008-01-05T05:17:00.000-08:002008-01-05T05:19:49.827-08:00Влюбих се във най-красивата си жертва –<br />плашилото, което си уших.<br />.<br />Уших го след убийството на телевизора,<br />което планирах отдавна.<br />Трябваше да е като нещастен случай,<br />за да не тежи на съвестта ми.<br />Всеки път го местех, като чистех шкафа<br />и веднъж съвсем случайно го изпуснах.<br />„Най-сетне млъкна завинаги!“ –<br />помислих си с прикрито задоволство,<br />гордеех се със себе си и бях щастлив.<br />Само огледалото видя какво направих,<br />а то беше безлично<br />и нямаше собствено мнение.<br />Затова все още не го бях строшил.<br />.<br />Обичах да чупя предметите,<br />които ми принадлежат,<br />за да не могат да ме притежават.<br />Счупих радиото, нощната лампа,<br />продъних леглото, разковах гардероба,<br />изгорих етажерката с всичките книги,<br />сeшоара удавих във мивката,<br />застрелях часовника с тапа,<br />а прахосмукачката обесих със завесите.<br />.<br />Така унищожавах вещите си,<br />за да надвия самотата.<br />Затова не се привързвах към живота си.<br />Убивах го, преди да се развие.<br />А той се връщаше със новите предмети,<br />за което ги наказвах всеки път.<br />Но те нямаха душа.<br />.<br />Отдавна си мечтех да убия и човек.<br />Но толкова мразех лицата на хората,<br />защото бяха красиви и щях да се влюбя.<br />Затова не познавах и никого, даже и себе си.<br />Не вярвах на безличното ми огледало,<br />което много често лъжеше.<br />.<br />И така реших да ушия плашило<br />вечерта, когато убих телевизора.<br />Трябваше да бъде грозно,<br />за да не може да ме прелъсти.<br />И да бъде доста уродливо,<br />за да ми се възхищава.<br />.<br />Изрязах грубо плат от старите завеси<br />във формата на тяло с неизвестен пол,<br />напълних го с пуха от моята завивка<br />и го заших със много едър шев.<br />Облякох го със дрехите, които вчера скъсах<br />и го сложих върху счупения стол.<br />.<br />Беше страшно грозно, но нямаше лице.<br />Как да му направя и душа, която да убия?<br />Лице от къде да му взема?<br />.<br />Нямам избор, трябва да се доверя на огледалото...<br />И нарисувах това, което ми показа то,<br />върху кривата едро зашита глава на плашилото.<br />.<br />Странно. То се усмихваше, но очите му плачеха.<br />.<br />Плаче, защото е грозно.<br />А защо се усмихва тогава?<br />Сигурно се беше влюбило във мен.<br />Или огледалото пак ме беше излъгало.<br />.<br />Как можех да знам дали вече има душа<br />и ако има дали е вече моя?<br />.<br />Трябваше да ме обича,<br />за да мога да го наранявам.<br />Трябваше да вижда как убивам<br />и да знае, че и то ще умре.<br />А може би знаеше и затова очите му плачеха.<br />.<br />Повдигаше ми се, като го гледах,<br />беше толкова грозно и безпомощно.<br /><br />Планирах вече как да го убия,<br />така че да изпитам болка<br />и да съжаля, че го създадох.<br />Бях започнал да го съжалявам,<br />за което трябваше да се накажа.<br />.<br />Съборих шкафа, където стоеше преди телевизора,<br />и започнах да скачам отгоре.<br />Той се разпадна, но аз продължавах да скачам.<br />Огледалото ме гледаше със безразличие,<br />а плашилото се смееше,<br />Сякаш ми бе съучастник.<br />.<br />Аз продължавах да скачам отгоре и пеех,<br />за да не си разбия главата в огледалото.<br />Не желаех да чувам как пукат дъските.<br />Виках и исках да спра, но не можех.<br />Трябва да скачам, докато не си отиде самотата.<br />А проклетото плашило ме гледаше и плачеше,<br />сякаш искаше да спра.<br />Но аз напук продължавах,<br />защото това ми харесваше.<br />Но защо и аз плачех тогава?<br />Ами ако огледалото не ме беше излъгало?<br />.<br />Престанах да скачам и гледах плашилото.<br />То сякаш ме викаше,<br />сякаш искаше да го погаля.<br />Всъщност не беше толкова грозно.<br />Лицето му ми беше някак си познато.<br />.<br />Като че ли му беше все едно, че убивам,<br />искаше само малко нежност от мен.<br />Затова може би плачеше.<br />Затова плачех и аз.<br />.<br />Погалих нежно лицето му,<br />което сам нарисувах<br />и прегърнах уродливото му тяло,<br />което сам уших.<br />И двамата плачехме и се прегръщахме.<br />Усещах тялото му и знаех, че е мое.<br />.<br />Исках да го чувствам все по-силно.<br />Стисках го, опрял лицето си във неговото<br />и сълзите ни се смесваха.<br />.<br />Целувах го и знаех, че вече има душа<br />и затова не е толкова грозно.<br />.<br />Исках да чувствам, че го притежавам<br />като всички предмети, които убивах.<br />Затова го стисках все по-силно<br />и си повтарях колко се мразя.<br />.<br />Огледалото беше виновно,<br />защото му даде лицето ми.<br />А аз му дадох душата си...<br />.....................................................<br />.<br />Шевовете изпращяха и плашилото се скъса.<br />Пухът, със който беше пълно, се разпръсна в стаята.<br />Остана само купчина разкъсан плат.<br />А аз седях пред огледалото<br />и очите ми вече не плачеха.<br />Напротив. Усмихвах се и бях щастлив,<br />че най-сетне убих това проклето плашило.<br />.<br />Мечтата ми се беше сбъднала.<br />.<br />Смеех се на себе си и счупих огледалото.<br />Влюбих се във най-красивата си жертва –<br />плашилото, което си уших.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-2849504578477085465?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2855601555080943890.post-51239052153428908502008-01-05T05:15:00.000-08:002008-01-05T05:16:36.238-08:00Вчера се скарах отново със себе си<br />и после реших да избягам.<br />Преди да заспя си написах бележка:<br />“Напускам проклетото жилище!<br />Сбогом!”<br />Оставих я тихо на масата в кухнята<br />заедно с всичките стихове.<br />Само страхливец постъпва така,<br />нямам сили да кажа “Отивам си!”<br />Дано я намеря, когато събудил се,<br />видя, че нещо ми липсва.<br />Но защо? Аз съм никой.<br />Въобще не съм важен.<br />Дори съм излишно чувствителен.<br />Сигурно няма дори да усетя<br />свойто безлично отсъствие.<br />.<br />Изпях си любимата песен със радост,<br />че тя ще ми бъде последната.<br />Не исках да вземам по пътя си нищо,<br />отивам си празен от себе си.<br />Никой не трябва да чуе, че тръгвам,<br />даже любопитните съседи.<br />Няма дори да полея саксиите.<br />И телевизора оставям включен.<br />Мразя проклетото жилище!<br />Но най-много проклетата стая,<br />където се карам със себе си<br />и после заспивам.<br />.<br />На пода лежаха безбройните дрехи,<br />отдавна планувах да бягам.<br />И всички бележки до себе си скъсани,<br />които дори не прочетох.<br />Обичах единствено своята болка<br />оставях разхвърляна стаята.<br />Заспивах и после забравях, че искам<br />да напусна проклетото жилище.<br />.<br />Отново захвърлих на пода парчетата<br />от моята безсмислена бележка.<br />Колко отчайващо грозна е стаята....<br />.<br />Единственото хубаво<br />във стаята<br />бях аз.<br />.<br />Гледах се дълго, седнал до себе си<br />Галех косите си.<br />После и устните.<br />Искаше ми се да ги целуна<br />за последно,<br />но се страхувах<br />да не се събудя изведнъж.<br />.<br />Галех ги бавно и на ум си повтарях,<br />че мразя лицето си,<br />мразя и проклетото жилище<br />пълно с безбройни бележки до себе си<br />и нито едно огледало.<br />.<br />Докато галех себе си, заплаках,<br />защото знаех, че ще се върна сутринта.<br />И отново няма да си спомням,<br />че всяка нощ си тръгвам и напускам себе си.<br />Защото късам винаги бележкaтa...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2855601555080943890-5123905215342890850?l=4ovekut-v-stayata.blogspot.com' alt='' /></div>eMMhttp://www.blogger.com/profile/09933120296171888435noreply@blogger.com0