Еластичен удар

Сънят е болест.
Пет часа е.
Електронният часовник
е обърнат на обратно.
Заспал е със отворени очи.
Протяга се,
за да отпусне примката.
Леглото е продънено
от другата страна.
Как ли е успяла
да се скрие
под клепачите?
- Ставай!
- Някой ме е вързал.
- Огъвай се, по дяволите,
за да се измъкнеш!
Хваща дръжката,
натиска,
увисва с цялата си тежест,
с която е запълнил дупката.
А мускулите се огъват.
- Дръж се здраво!
Болката е острата греда,
която те подпира
да не паднеш.
Дръжката потъва.
Ще се удавя,
ако се събудя.
После ще умра.
Надолу.
Надолу....
.
Краката ми се движат в тъмното.
Чувам ги.
Сигурно съм с черните обувки
с токовете.
Търся улица
от лъскавите.
- Добър вечер!
- Как бих могла да Ви помогна,
млади господине?
- Може ли да се огънете около мен?
Ще бъда вашата греда.
Ще ви изправя.
А вие ме ще ме скриете
във себе си.
Ще ми дадете светлата витрина.
Стая със една стена
прозрачна.
Винаги ще бъда буден,
ще продавам
тъмното сако
и бяла риза,
черните обувки,
изправената стойка.
Цената има значение!
Продаваме сънища,
но те не са безплатни.
Ще огъвам пътищата ти
и те ще водят в скулптората.
Винаги ще бъда пред очите ти.
- Аз съм гипсова отливка.
- Но кой е създал тези извивки?
- Те са за другите.
Никога не влизат вътре,
а само гледат отстрани.
.
Всяка сутрин
го очаква в банята.
Налага се да пусне
електричество
през себе си.
Усещане за скорост
без движение.
Не виждам нищо.
Притискам силно,
за да го усетя.
Но той мълчи.
- Говори!
- Това съм Аз.
Другите отдавна
смениха имената си
и пожелаха да са други.
Пуснах ги на свобода,
а аз останах
да пазя тялото
от белите зъби
на стаята.
Лежа
върху любовницата си
и храносмилам миналото.
Само аз съм част от него
и от нея
и от другите.
Но всички са забравили.
Трябва да ги нося
в себе си.
Не мога да се скъсам.
Не мога да откъсна всички.
Не мога да намеря дупка,
в която да се скрия.
Аз съм сляп
и глух.
Събирам всичко
в черната кутия.
Докосването
е единствената връзка
с мен
със нея
с другите.
Само аз съм жив
и се огъвам
от тежестта на тялото си
и на другото,
в което свършва
всичко.
Само аз съм жив!
А другите са мъртви.
.
Един без десет е.
Часовникът беше
обърнат наобратно.
Продължавай да спиш.
Продължавай.
.
Хората те подминават...
Защо бързат толкова
по тази лъскава улица.
Ще се подхлъзнат.
Но ти ще се усмихваш.
Добре дошли!
Продължавай да си буден.
Ти не можеш
да паднеш
надолу,
надолу...
.
Само аз съм жив,
а другите са мъртви.
Ако се огъвам безкрайно
около остта на въртене
на собственото си съзнание,
ще затворя във себе си
всичките сънища
и всичките същности,
преди да светне лампата.
Ще се превърна в дупка.