Аз не съм закачалка

- Но кой сте Вие?- попита закачалката
Не може да висите просто ей така
нагоре.
Чувствам се засегната.
- Но моля, не ставайте смешна,
не бих могъл
да се увеся на гърдите ви.
Как не Ви омръзва да стоите права.
Толкова елементарно ми изглежда.
- Засягате ме. Как не Ви е срам
да подкопавате консерватизма ми
и сложността на моето стоене.
- Дълбоко съм озадачен
от вашите безпочвени предубеждения.
Отказвате се най-порочно
от неизбежната си паралелност.
Вие сте непоправима
вертикална комформистка
с правоъгълни претенции
на закачалка.
Поне да бяхте кълбовидна.
- Не дай си Боже триизмерна!
И да се въртя!
Вие ме потресохте
със своите абсурдни идеологии.
Горда съм да бъда закачалка!
- А горда ли сте, че отворихте кутията
и убихте мъртвата себе си?
Попречихте несъществуващото
да продължи да съществува.
Избягахте от авангарда
на собственото си висене.
- Опетнихте красивия ми подвиг.
Спасих си живота безкористно.
Горда съм да бъда закачалка,
все така правоъгълно сбъдната
и пропорционална на стоенето си.
Да не ме смятате за маса?
- Не бих си и помислял даже.
Със Вашата прекрасна фигура.
- Тогава сигурно за стол.
Защото масите забравят,
че са столове без облегалки.
- За съжаление
ще Ви разочаровам.
Прекалено груби и квадратни са.
А Вие толкова сте фина.
- Престанете да флиртувате със мен!
Не знаете коя съм.
Аз не съм закачалка.
Но кой сте Вие?- попита закачалката
Не може да висите просто ей така
нагоре.
Чувствам се засегната.
- Не ставайте смешна.
Аз съм противостоенето Ви.