Очите

Стаята се свиваше в безумния му поглед
и образите на предметите потъваха.
.
Искам да съм мъртъв, ако ме оставиш,
да забравя скъсаните снимки,
удушените въздишки в тъмното,
следите от прехапаните устни.
.
Вятърът се гавреше с косата й
и удряше отчаяно завесите.
Дрехите се свлякоха от закачалката.
.
Защо крещиш?
Аз искам само да целуна устните ти.
И ти си като другите!
Накара ме да вярвам, че живея,
а сега ми се изсмиваш във лицето.
.
В косите й шептяха обещанията
на всичите забравени любовници.
Той я блъскаше.
Писъкът й влизаше в очите му
и те се пълнеха с кръв и стъкло.
Звярът се оглеждаше...
.
Някой в съседната стая се смееше...
.
Спри да пищиш като майка ми!
Спрете да викате всички!
Няма да прося любов като куче!
Ще счупя прозорците ти,
за да влизам всяка нощ при теб.
Ще счупя огледалото ти,
за да се оглеждаш само във очите ми!
Ще счупя краката ти,
за да не избягаш, докато сънувам!
Ще те удуша с ръцете си,
за да не дишаш никога сама!
.
Искам да сънувам, че изчезвам,
но не мога да заспя...
.
Очите му се пръснаха
и острите парчета се забиха в нея.
Часовникът пуслираше в ушите му.
Той плачеше....
Вятърът се гавареше с косите й.
Отпусната в съня си,
тя беше толкова красива...
.
Двама пияни пееха шумно навън...