Няма кръстопътища

Пътеката е същата.
За кой ли път отново
минавам покрай себе си.
И пак не виждам никого.
И пак се спъвам в празното
на всички многоточия,
които като камъни
безспирно се търкалят
и влачат прах след вятъра.
Загубвам бавно стъпките,
които съм оставил
да бъдат пътни знаци
за бягство от въпросите.
Издирвам кръстопътища
и там ще чакам някого,
с когото да се срещна.
И знам, че няма никой
да мине покрай мен.
И също знам, че няма
дори и кръстопътища.
Пътеката е същата.
За кой ли път отново
минавам покрай себе си...