Чакам те в картината

Всяка нощ сънувам себе си.
А денем се опитвам
да си спомня.
Забравям кой съм бил
и си припомням
в сънищата.
Преповтарям ги.
Сглобявам образите
и отново се поглеждам
в огледалото.
Което всъщност е часовник.
Стрелките му са се отскубнали.
А бяха заковани в мен
дълбоко.
Излъгах себе си.
Променям се
и всеки ден
портретът е различен.
Контурите ми
са отново мокри
и размазани...
Не мога да се нарисувам,
защото нямам власт
над сънищата.
И надеждата са
дните ми,
когато си внушавам,
че съм истински.
Рисувам с пръсти
върху тялото си
моята единствена картина.
Защо сънувам само себе си?
Това е тъжно...
Загубих се
в бездънното стъкло
на вероятностите.
Уморих се
да се вглеждам в себе си.
Отдавна искам
някой да ме види.
Моето лице.
И тялото ми.
Нека да съм гол.
Погледай ме.
А аз ще те сънувам....
През деня
ще търся образа ти
във картината,
която нарисувах на разсъмване.
Ако ме вземеш
още днес,
въпреки че съм измислен,
ще закова стрелките
и може би ще спра
да се променям.
И няма да сънувам
себе си,
а теб.
Моля те, напомняй ми.
Дали съм аз.
И кой съм.
И къде съм.
Измислен ли съм.
И дали съм в теб.
А аз ще ти оставя образ
да го носиш всяка вечер
върху кожата си.
Знам, че ще сънуваш мен.
Вземи и сънищата ми,
защото аз не съществувам.
Търси ме денем.
Забравям кой съм бил
и преповтарям себе си.
Сглобявам образите
и се поглеждам в огледалото.
Което всъщност е часовник.
Стрелките му са спрели.
Виждам сънища.
Спомних си за теб.
Видях те
с пръсти върху тялото ми.
Чакам те в картината...