Къде са мислите ми?

Остáви ми кокичета на масата.
Целуна ги.
Вратите се отвориха.
А аз целунах вятъра.
Разпаднах се на глътки въздух
под завивката.
Валеше сняг във стаята.
Белите кокичета заплакаха.
Но аз не можех...
.
Къде са мислите ми?
Търся в гардероба.
Всичките ми дрехи са избягали.
Останали са шалове.
Копринени.
Увивам се във тях.
Звукът на скъсан плат ме натъжава...
.
Къде са мислите ми?
Търся във леглото.
Топлите завивки са избягали.
Останали са кичури коса.
Разхвърляни.
Събирам ги във шепи.
.
Къде са мислите ми?
Търся ги на масата.
Кокичетата бяха си отишли.
Останал бе дъхът им.
Чувах ги как дишаха
Заслушах се.
Устните ти шепнеха...
.
Остáви ми кокичета на масата.
Целуна ги.
Вратите се отвориха.
А аз целунах вятъра.
Разпаднах се на глътки въздух
под завивката.
Заплаках
в тихата мелодия на устните ти...
.
Танцувах във снега
и слушах мислите си.
В стъпките ми никнеха кокичета...