Сега съм храст

Издраскаха ме ноктите на времето
и се забиха в дървената къща.
Потънаха в безкрайните поляни,
където всяка нощ копаех дупки.
Зарявах там предметите,
които съм докосвал.
И чаках да възкръснат...
.
Във къщата ми бе остaнало
единствено очакването,
че някой ден, когато се събудя,
всичко ще си бъде пак на мястото.
Но този ден не идваше и моите предмети
изгниваха в зелените поляни.
.
Молех им се всяка нощ и чаках
да ме съживят отново.
А те се смееха и ставаха все по-зелени.
Времето ме драскаше и храстите
дебнеха отвън кога ще рухне къщата.
Обсаждаха я бавно и се срастваха със нея.
Късно е да я заровя вече...
.
Сега съм храст в безкрайните поляни.
Те изпълниха молбата ми и моето очакване
беше си отишло заедно със къщата.