Танцът на разбитата врата

Самотен бряг без езеро,
изтекло през ключалката
на моята измислена врата.
Разтварям себе си,
през пръстите ми,
през зеленооките ключалки
изтича лунното ми езеро.
Изтича отразения ми образ.
Загубих себе си
във пясъчната тишина.
Превърнах се в безветрена
пустиня.
Самотен бряг без езеро.
Седя и чакам
две цигулки
да го нарисуват.
Да го изпълнят
със извивки на вълни.
И едно пиано
да спаси водите от безлуние.
А танцът ми ще върне рибите
и откраднотото отражение.
Чакам езерото да се върне...
Чакам...
А сцената остава празна.
Гнездо на чайка,
никога невиждала морето.
От блъскане в стените
отдавна вече е изкъртена врата.
Самотен бряг без езеро.
Седя и чакам две цигулки.
И пиано.
Танцът на разбитата врата
ще върне отражението на чайката.
През зеленооките ключалки
изтича бавно лунното езеро...