Аз съм Вашта котка

- Приятно ми е!
Аз съм Вашта котка.
- Нима?
Не помня да съм имал котка.
Сигурна ли сте,
че няма грешка?
- Разбира се, че няма.
Да не би да мислите,
че съм от глупавите котки?
Но господине,
ние с Вас сме влюбени!
- Господи!
Но Вие се шегувате!
Та аз дори не Ви познавам!
- Че как?!
Нали се запознахме:
“Приятно ми е!
Аз съм Вашта котка.”
Съвсем учтиво се представих.
- Но как решихте,
че сме влюбени,
когато току що се запознахме?
- Любов от пръв поглед
се нарича, господине,
чувството, което тъй умело
се опитвате да скриете.
- Това е абсурдно!
Да не сте се побъркала!
- Разбирам Ви.
Не се съпротивлявайте.
Може би Ви плаши болката
от бъдещата изневяра?
- Как не Ви е срам
да ми изневерявате!
Така ще страдам!
Вие сте жестока!
- Не виждате ли, че ме тласкате
със Вашта равнодушност
в лапите на друг!
- Каква нелепост!
Та аз дори не Ви познавам!
- Отчайвате ме!
Аз съм Вашта котка.
- Но нека бъдем честни.
Вие не сте моята котка.
- По-Ваша съм от всякога!
Навярно сте от глупавите.
Не случайно
ще прелюбодействам с градинаря.
- Аз нямам градинар.
- Разбира се, че нямате.
Аз ще го наема,
щом така ме пренебрегвате.
- Колко сте нахална!
В моя собствен дом! Безсрамие!
Но...
Котките не могат да говорят
и да наемат градинари.
- И с право си мълчат, горките!
Мъжете сте отчайващо ограничени!
И никога не слушате,
когато ви говорят.
- Нелепо е жена ми да е котка.
Нашата любов е невъзможна.
- Обичах Ви тъй страстно,
а Вие ме отблъснахте.
Довиждане!
- Почакайте!
Какво се случи
със прелюбодействието?
- За Ваша информация -
отдавна го извърших.
Вие ме принудихте
с абсурдното си поведение!
Изгонихте чаровната си котка.
- Почакайте!
Не ме оставяйте така самотен!
- Не мога да Ви чакам.
Изоставям Ви.