Чай от рози

- Ще ми налеете ли чай, за да заспя?
Защото страдам от безсъние
и кучешкият лай ме подлудява.
- Чаят е готов.
Попарих цъфналите рози.
Но няма чаши.
Вчера счупихте последната,
след като изкъпахте луната.
Тя танцуваше за Вас.
Отдавна ви обичаше,
но вие я забравихте.
Не си ли спомняте?
Заспахте...
- Нарисувайте ми същата!
Побързайте, че чаят ще изстине.
- Не си ли спомняте?
Сънувахте...
- Сънувах...
Празни стаи...
.
Дали съм сам
или сънувам празни стаи,
когато кучетата лаят през нощта...
.
Пия чай и поканвам луната да влезе.
Нека да плува във чашата с чай,
а аз ще й пея с очите си.
Тя ще танцува...
Когато ми беше любовница,
тя също ми пееше.
А сега само мълчи и танцува...
.
Плача и чаят ми става солен.
- Желаете ли бучка захар? – питам аз.
- О, да! С удоволствие! – си отговарям.
Луната в чашата се смее
и аз бавно изпивам сълзите си.
Изпивам и нея.
.
Кучетата лаят
и чашата е празна...
Дали съм сам
или сънувам празни стаи...
.
Когато чашата е празна, съм самотен.
Прозорците изчезват от стените
и се превръщат във безкрайни стаи.
Рисувам кучета навсякъде,
за да не чувам тишината.
Само лаенето...
Те ревнуват от луната.
Коя е тя...
Обичам само розите,
които ме приспиват
някъде в безкрайността на стаите...
.
Счупих празната чаша...
.
- Налейте още чай!
Не го пестете!
Проклетите псета не млъкват!
- Чаят свърши.
Изпихте го
и отново счупихте чашата.
- Пак не подействаха розите.
Не мога да спя.
Защо не престават да лаят?
Луната ми свети в очите.
- Тя танцуваше за Вас.
Отдавна Ви обичаше,
но Вие я забравихте.
Избягахте във стаите...
Не си ли спомняте?
Сънувахте...
- Сънувах...
Празни стаи...
.
Дали съм сам
или сънувам празни стаи,
когато кучетата лаят през нощта...