Буря

Мило дете, не се страхувай!
Бурята ще удави всичките ти спомени...
.
Под звуците на тъжното пиано
съблякох бавно всичките си дрехи.
Останах чисто гол под светлината на прожекторите.
Засрамената публика избяга,
защото се страхуваше от мен.
Останало бе гробище от празни облегалки.
.
Заваля пороен дъжд на сцената.
.
Пианото тьгуваше за миналите представления,
когато още играех със смешните маски и дрехи
и залата се пълнеше със зрители.
.
Тогава криех раните си под костюма
и уродливите ми мисли спяха зад завесите.
Всеки път прогонвах бурята...
Лъжех стените, лъжех пианото,
лъжех дори и прожекторите.
А публиката беше възхитена.
.
Поиска да види и голата истина.
.
Но аз се страхувах от бурята като малко дете.
Срамувах се от голотата си.
Погледите щяха да разкъсат крехкото ми тяло.
.
Мило дете не се страхувай!
Бурята ще удави всичките ти спомени...
.
Унесен от лукавото пиано,
съблякох бавно дрехите си
и започнах да танцувам.
Виждаха се всичките ми уродливи рани.
.
Засрамената публика избяга.
.
Но аз продължавах да танцувам
и вече бях забравил грозотата си.
.
Не се страхувах вече.
Чаках бурята да ме удави...
.
Заваля пороен дъжд и се превърна в буря.
.
Мило дете, не се страхувай!
Бурята ще удави всичките ти спомени...