Кашлюкаво флиртуване

-Кашлюк, кашлюк!
-Извинете, да не би да кашляте?
-Разбира се, че кашлям. Вие глуха ли сте?
Опитвам се да привлека вниманието Ви.
-Но значи Вие не кашляте, а просто се правите.
-Кашлям! По-добре не мога да се справя.
Аз така си кашлям.
-Не бяхте убедителен.
Признавам в първия момент реших наистина,
че кашляте. Но Вие ме разубедихте.
-Аз? Напротив, опитвах се именно обратното да сторя.
-Добре, привлякохте вниманието ми.
Сега какво очаквате от мен?
-Обиден съм Ви, че не ми повярвахте на кашлянето.
-Но моля Ви, не се притеснявайте.
Опитайте отново.
-Добре... Щом казвате...
Ка-ка-кашлюк-кашлюк-грух
-Това признавам беше по-оригинално от предишното.
Но не разбрах защо грухтите?
-Да не мислите, че съм прасе?
Каква обида! И то от непозната!
-Искахте да кажете свиня.
Но не ми приличате на гадна, грозна и вмирисана свиня.
Определено не. Приличате на невестулка.
-Господи! Колко сте тактична.
Кажете си направо, че съм пор.
-Не казах пор, а невестулка.
Доста по-симпатични създания от миризливите порове.
Познавам доста невестулки.
-Не споря. Щом така ме преценявате...
Но май ще трябва пак да се изкашлям.
Може да си промените мнението...
-Заповядайте! Чакам с нетърпение.
Развивате се в положителна насока.
-Кхохо-бохо-ках-кашлюк-шлюк-смук
-Е, това е поезия, господине!
Истинска поезия във кашлянето!
-Благодаря Ви.
Този жанр ме вдъхновява.
Посвещавам кашлянето си на Вас.
-Ласкаете ме! Аз не го заслужавам.
-Напротив. Вие сте ми вдъхновението.
Закашлях се пленен от красотата Ви,
исках да Ви привлека вниманието.
-За първи път в живота ми,
мъж флиртува с мен чрез кашляне.
Вълнуващо е. Моля, продължавайте.
Толкова е трогващо, че ще заплача.
Кашляйте! За Бога кашляйте!
-Ка-хак ка-мук ка-шлюк! Кашлюк!
Кашлюк!