Тихо пътуваха в нощите

В трамвая пътуваха хора.
Пътувах и аз.
Там сред хората.
Пътувах през нощите.
И те ме люлееха.
Нощите
някъде в мен преминаваха
бавно и спираха.
Спираха времето.
Спирките
бяха безкрайно очакване
там сред хората,
които се качваха,
слизаха,
може би търсеха някого.
Стигаха някъде
и после пак заминаваха.
Тихо пътуваха.
Mоже би шепнеха,
защото трамваят им пееше.
Пееше.
Но те не го слушаха.
Гледаха в тъмното.
Може би виждаха някого.
Лампите
светеха някак самотно.
Хвърляха сянка
във нищото,
потъваха в себе си
хората
може би там намираха
някого.
Търсеха себе си в къщите.
Къщите
светеха някак далечно.
Всичко беше далечно.
Даже и хората,
които пътуваха,
бяха далече от себе си.
Далече от мен.
Сякаш сънуваха.
Дишаха
лекия въздух на нощите.
Дишах и аз.
Сякаш сънувах.
Въздухът
беше очакване.
Хората чакаха.
Тихи въздишки
изгасваха в тъмното.
Чезнеха някъде в мислите.
.
Тихо пътуваха
хората.
Пътувах и аз.
Там сред хората.
Пътувах през нощите.
И те ме люлееха.
Нощите
някъде в мен преминаваха
бавно и спираха.
Спираха времето.
Скърцаха.
Хората
търсеха някого.
Може би плачеха,
защото трамваят им пееше.
Тихо пътуваха в нощите.