Завеса

Сбогувам се със слънцето...
Пия вино и прегръщам остарялата завеса.
Часовника изхвърлям през прозореца
и дълбоко вдишвам миризмата на нощта.
.
Дишам...
.
Така ухае само лудостта...
.
Слънцето залязва
зад нощната градина с бели страници.
.
Завъртам стаята
и цветята танцуват в очите ми.
Слушам ярко червената мелодия,
която се блъска в стените,
ритъма на упоените въздишки
и безумния смях в главата ми.
.
Самотата е най-красива нощем...
.
Крещете! Крещете, за да мога да ви чуя,
а аз ще пея за празната стая,
в която се чувствам щастлив.
.
Пия вино и целувам тъжната завеса.
Тя е влюбена в мен, а аз съм самотен...
.
На пианото свири голо момиче.
Гледа как се любя със завесата и плаче.
В тъмнината изчезва лицето й
и сълзите й капят по клавишите.
.
Косите й се сплитат във завесата...
Пианото свири и цветята треперят в очите ми.
Мракът ухае на влажни въздишки...
Вдишвам дълбоко миризмата на нощта.
.
Дишам...
.
Така ухае само лудостта...
.
Удряйте ме! Удряйте ме силно, за да ви усетя,
защото ви усещам само, когато пия вино
и се сбогувам със слънцето.
.
Пия вино и танцувам със завесата.
Цветята плачат, а безумния ми смях е песен,
която размята голи тела по стените.
Те се любят и се гледат в очите,
защото сънуват.
Шепнат ми колко красиви са нощем сълзите.
Мрака е цветен и гали лицето ми,
а аз плача от щастие.
.
Убийте ме! Убийте ме, за да мога да ви имам,
защото сега съм щастлив
и не искам да виждам повече слънцето.
.
Пия вино и увивам врата си в завесата.
Вися на червения плат
и вдишвам миризмата на ноща...
.
Дишам...
.
Дишам...

Така ухае само лудостта...