Някой ме успокоява

Телефонен разговор
се чува отстрани.
Името ми.
Името ми.
Ти къде си?
Някой ме успокоява.
Слушам себе си
как разговарям.
Защо не мога
да се видя отстрани.
Трептене ли е
или електрически сигнали.
Хвърлям се надолу
и всичко остава отвън.
Дори и думите
пустинни магистрали...
Все надолу...
Червените петна на пода
са скрити във гората.
Чуваш ли ме?
Аз те търся.
Чувам само
пулсиращия ритъм.
Всичко е наоколо стопено.
Главата ми е риба,
плуваща във въздуха.
Телефонен разговор
се чува отстрани.
Името ми.
Името ми.
Ти къде си?
Знам,
че не трябва да скачам.
Червените петна на пода
са скрити във гората.
Там загубих думите си.
Увиват се дърветата
едно във друго
и образуват
счупена слушалка.
Не чуваш ли
мълчанието ми?..
Аз те виждам
със черна перука
от жици.
Слушам себе си
как разговарям.
И тебе те чувам...
Отдавна се хвърлих надолу.
И паднах.
Още преди да ми звъннеш.
Моят глас
е самотно
електрическо ехо...
Името ми.
Името ми...
Телефонен разговор
се чува отстрани.
Някой ме успокоява....